Съзвездие СТРЕЛЕЦ и мъдростта на митичния кентавър ХИРОН
(The Education of Achilles by Chiron' fresco from Herculaneum, Museo Archeologico Nazionale, Naples)
СТРЕЛЕЦ е зодиакално съзвездие на юг от небесния екватор. Най-високо е в южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през нощите на юли и август. По-голямата част от съзвездието Стрелец се следи в Млечния път. Върху неговия млечнобял декор в ясна и безлунна нощ в това съзвездие могат да се видят с просто око към 115 звезди.
На старинните звездни карти и в атласите картината на, съзвездието Стрелец изобразява митическия кентавър Хирон (получовек-полукон), изпънал своя лък, подготвен да пусне стрелата в Скорпиона. По всичко проличава, че желае да го убие, с цел да отмъсти, загдето е ужилил именития ловджия Орион и е предизвикал гибелта му. На главата на кентавъра се развява необятно перо, в края на което блестят две ярки звезди.
Кентавърът Хирон, както и всички кентаври, бил от главата до кръста човек, а останалата част от тялото му - охранен кон с четири крайници и здрави копита. Той бил най-мъдрият от всички, кентаври. Неговото високо чело и проницателни очи изразявали мъдрост и дълбоки познания по всичко. Хирон бил учителят на, всички митически герои, популяризирали се със своите подвизи в сражения и битки със страшни чудовища и зверове, които причинявали огромни премеждия на хората.
В полите на планината Пелион, скрита от гъста маслинова гора, се намирала пещерата на кентавъра Хирон. В нея върху клони от лаврово и митрово дърво лежал Хирон и свирел със златната си лира. С нежни песни той учел на мъдрост и познания своите възпитаници, които прехласнати го слушали.
Кентавърът Хирон пеел за безконечния и неограничен безпорядък, който съществувал на първо място друго, и в него се намирал изворът на живота и света. От него зародили светът и безсмъртните богове. От него произлязла и Земята - богинята Гея, голяма и мощна, която дава живот и сили на всичко върху нея. Дълбоко в нейните глъбини е ужасният Тартар - непрогледна пропаст, обхваната от безконечен мрак, гдето насладата е непозната.
Хирон пеел по какъв начин от Хаос се родила могъщата мощ, която дава живот на всичко - Любовта (Ерос). Хаосът родил безконечния Мрак, и тъмната Нощ, от които произлезли Светлината и Денят.
Земята родила безкрайното синьо Небе (Уран), което се простирало над нея, широко и високо, а през нощите обсипано със звезди, които блестят като брилянти. Родени от Земята, към Небето се издигат планинските върхове, а към планините се простират плодородните поля, които доближават до постоянно шумящото море. На високите върхове на Олимп, облени от безконечна светлина, живеят боговете и господарят на Небето и Земята - Зевс.
Кентавърът Хирон пеел за огъня в недрата на Земята, който дава мощност и сили на индивида да използува рудите и металите. Той пеел за билките, които лекуват заболяванията и облекчават болките и страданията на хората. Той пеел по какъв начин индивидът може да предсказва бъдещето. Хирон възпявал хубостта на здравото и мощно тяло на индивида, безстрашието и смелостта на героите. Той възпявал силите, които ловът и игрите дават на героите, вършат ги непобедими и ги увенчават с безконечна популярност. Мъдрият кентавър Хирон пеел за величието на музиката, която възвишавала човешката душа, и за богатствата, които дават на хората мирът и трудолюбието…
Така всеки ден с песни кентавърът Хирон предавал мъдростта си на своите многочислени възпитаници. Той ги учел да стрелят с лък, както и да хвърлят копието безпогрешно в задачата.
Когато Хелиос започвал да се спуска с колесницата си към водите на безкрайния Океан в западния завършек на Земята, тогава учениците на Хирон отивали на лов в планините. Към залез те се прибирали и отдалеко извиквали своя преподавател, с цел да се порадва на триумфа им. Херкулес оставил пред него два елена, които умъртвил. Пелей оставил две сърни, а Орфей водел жив козел… Хирон нежно погалил по главите своите възпитаници и ги похвалил за проявените от тях мощ и храброст. Пристигнал и Ескулап, стиснал крепко в ръцете си огромен букет от разнообразни горски цветя и билки. Той размахвал клонче с остри зелени листенца. Като се доближил до Хирон, му разказал:
– Видях, учителю, по какъв начин една змия ухапа коза, която стартира мощно да блее и да се гърчи от болежка. Тя се затича до изворчето и изяде няколко листенца от тази билка. Болките й незабавно минаха. Козата стартира да тича нагоре по планината. Набрах от тази билка. Тя лекува захапване от змия и по тази причина набрах от нея. Набрах и доста други билки, които могат да лекуват заболяванията по хората…
Зарадвал се Хирон от описа на Ескулап. Погалил го по главата и го насърчил все по този начин усърдно да търси билки и да лекува с тях хората от заболяванията.
С настъпването на вечерния здрач учениците на Хирон отивали в гората с цел да насекат дърва. Донасяли ги и наклаждали избухлив огън, в който изпичали убитите елени и сърни. Преди да вечерят, Хирон ги изпратил на извора да се изкъпят и освежат и тогава сядали да вечерят. След като се нахранели, учениците заобикаляли своя умен преподавател Хирон и започвали да беседват с него по разнообразни въпроси. После всеки вземал лирата си и всички дружно със своя преподавател свирели и пеели. Нежните детски песни и звуците на лирите им огласяли планините…
С настъпването на нощта кентавърът Хирон се изкачвал с лирата си на близкия рид, отгдето се разкривала удивителна панорама. Там учениците сядали към него, а той започвал да възпява с нежните звуци на златната си лира Нощта, осеяното със звезди Небе и сребристата Луна. В среднощ кентавърът Хирон слизал от върха и завеждал учениците си да спят.
Когато розовопръстата богиня Еос, Зората, отваряла вратите, с цел да излезе с колесницата си Хелиос, кентавърът Хирон се събуждал. Той отивал на извора да се изкъпе и се прибирал в пещерата. Изсвирвал със своя рог и учениците му се събуждали. Вкупом отивали те на извора, гдето измежду врява и детски смехове хубаво се изкъпвали и се прибирали в пещерата. Тогава Хирон ги повеждал из гората на утринна разходка, до момента в който Хелиос се покажел на изток със златната си каляска. Освежени и ободрени, те се прибирали в пещерата, с цел да се нахранят. След това кентавърът Хирон ги завеждал на една просторна зелена поляна измежду гората. Те сядали към него и слушали мъдрите му слова. Когато свършел, учениците му започвали да се упражняват, да бягат, да скачат, да хвърлят камъни, да стрелят с лък и да хвърлят копие… Така всеки ден учениците на мъдрия кентавър Хирон се упражнявали жизнерадостни и щастливи и огласяли планините и долините със своя смях и викове.
Мъдрият кентавър Хирон знаел бъдещето на своите възпитаници и по тази причина към всеки от тях проявявал съответни грижи, с цел да го приготви за бъдещите му подвизи. Голяма популярност очаквала неговия възпитаник Ахил - сина на цар Пелей и на богиня Тетида. Прорицателят Калхас предсказал, че атридите ще завладяват Троя единствено в случай че в похода участвува Ахил. В боевете за завладяването на този укрепен град той щял да реализира безсмъртна популярност със своите подвизи. Затова Хирон хранел Ахил с мозъци от мечки и черен дроб от лъвове. Научил го ловко да си служи с лъка и стрелите му постоянно безпогрешно улучвали задачата. Това изкуство Ахил овладял изцяло. Още шестгодишен той убивал свирепи лъвове, мечки и глигани, а елените и сърните догонвал без кучета и ги улавял живи. Никой не можел да бяга по-бързо от Ахил. Но Хирон го научил и да свири на лира, да пее и да се радостни с другарите си след всяка своя победа.
Повечето от учениците на кентавъра Хирон взели присъединяване в похода на аргонавтите за златното руно в далечна Колхида под предводителството на Язон.
Езон, бащата на Язон, бил цар на Йолк. Неговият брат Пелий заграбил властта и избил всички последователи на Езон. Едва се избавил Езон със сина си, като избягал една нощ през гъстите маслинови гори и лозя, и стигнал до подножието на планината Пелион. Езон посочил на сина си пещерата на кентавъра Хирон и му споделил:
– При него ще те оставя, сине мой, с цел да те научи на всичко, което ти е нужно, с цел да станеш след време смел и самоуверен, да бъдеш обективен и да отмъстиш на чичо си, с цел да си възвърнеш престола, който той със мощ заграби. Аз съм към този момент остарял, сине мой, надали ще доживея до това време, само че съм сигурен, че кентавърът Хирон ще те приготви да възстановиш правдата…
Хирон приел Язон и дружно с другите възпитаници двадесет години го учил, с цел да извърши почтено завета на татко си и да извърши всички подвизи, които ориста му е отредила. Той го учел освен да бяга, да ловува и да използува ловко лъка и копието, само че и да познава билките, да лекува хората с тях. Затова му дал името Язон (от Иязо - лекувам, изцелявам).
Когато Язон овладял знанията на своя преподавател, провел поход до Колхида за златното руно. Всички негови съученици взели присъединяване в похода. Един от тях бил и прославеният артист Орфей.
На път за Колхида аргонавтите се отбили при своя преподавател кентавъра Хирон. Той доста се зарадвал, когато видял своите възпитаници, тръгнали на отдалечен поход, с цел да извършат един от най-големите подвизи.
Сложили богата софра с печени елени, сърни и глигани. Донесли меховете с ароматно вино. Започнал да свири Орфей. Далеч в планините и долините се понесли звуците на лирата и нежната му песен… Просълзен от наслада, кентавърът Хирон прегърнал Орфей и му споделил: „ Да накараш хората да не помнят страданията си, да ги направиш радостни и щастливи със своите песни - това е най-голямото благосъстояние, което имаш, Орфей! Щастлив съм и аз, че си мой възпитаник! “
След гибелта на мъдрия кентавър Хирон боговете го трансформирали в съзвездие и го оставили на Небето наред с другите съзвездия за премия, че е възпитал и учил най-прославените герои на Гърция, някои от които били синове на Зевс.
От: „ Митове и митове за съзвездията ”, Ангел Бонов, изд. Наука и изкуство
Изображение: The Education of Achilles by Chiron' fresco from Herculaneum, 1st century AD (Museo Archeologico Nazionale, Naples) - Wikipedia
